Чарлз Буковски

Модератори: vionbg, longjohnsilver, orange_juice

Чарлз Буковски

Мнениеот mira » Пет Дек 30, 2005 4:16 pm

ръбът
--Чарлз Буковски

твърде много твърде малко

твърде дебел
твърде слаб
или никой.

смях или
сълзи

мразещи
любещи

непознати с лица като
гърбовете на
кабърчета

войски тичащи по
улици от кръв
размахвайки бутилки от вино
промушващи с байонетите и чукащи
девици

някакъв стар човек в евтина стая
с фотография на М. Монро

има толкова самота по света
че можеш да я познаеш в бавното движение
на ръцете на часовника

толкова уморени хора
увредени
или от любовта или от липсата й.

хората просто не са добри едни с други
едни с едни.

богатите не са добри с богатите.
бедните не са добри с бедните.

страхуваме се.

образователната система ни казва
че всички можем да бъдем
победители с дебели задници.

не ни е казвала
за живота на улицата
и самоубийствата.

или за ужаса на някой
който тъгува на някакво място
сам.

недокоснат.
незаговарян.

поливащ някакво растение.

хората не са добри едни с други.
хората не са добри едни с други.
хората не са добри едни с други.

Предполагам, че никога няма да са.
Не ги моля да са.

но понякога си мисля за
това.

мънистата ще си се нижат.
облаците ще се заоблачават
а убиецът ще обезглави дете
като да му вземе сладоледа.

трърде много
твърде малко

твърде дебел
твърде слаб
или никой

повече мразещи от любещи.

хората не са добри едни с други.
може би ако бяха
смъртта ни не би била толкова тъжна.

междувременно аз се заглеждам по млади момичета
стъбла
цветове на шанса.

трябва да има някакъв начин.

със сигурност трябва да има някакъв начин за който още
не сме се досетили.

кой ми даде такъв ум?

той плаче
той иска
той казва, че има шанс.

той няма да каже
"не."


за четенето на критика
--Чарлз Буковски

трудно е да я приемеш
и се оглеждаш
за човека за когото
говорят.

няма го там.
няма го тук.
няма го вече.

докато получат твоята книга, ти
не си вече в
книгата си.
ти си на следващата страница,
следващата
книга.

и по-лошото е, че дори
не разбират старите книги правилно.
хвалят те за неща, които не
заслужаваш, за проникновения, които не си
правил.

хората четат себе си в книгите преправяйки,
което им е нужно и махайки, което
не им е.

добрите критици са също толкова редки, колкото добрите
автори.
и когато получа добър отзив или лош
не приемем никой
сериозно.

Аз съм на следващата страница.
следващата книга.


клопка
--Чарлз Буковски

не събличай любовта ми
може да откриеш манекен:
не събличай манекена
може да откриеш
любовта ми.

тя отдавна ме е
забравила.

Тя пробва нова
шапка,
с която е по-кокетна
от всякога.

тя е
дете
и манекен
и смъртта.

Не мога да мразя
това.

тя не направи
нищо
необичайно.

Просто на мен ми се иска
да беше.
Последна промяна mira на Съб Окт 18, 2008 11:10 pm, променена общо 3 пъти
mira
 
Мнения: 133
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 11:37 pm

Мнениеот miro » Сря Яну 04, 2006 5:25 am

mira mersi mnogo za tezi stihotvorenia ne gi biah 4el.a eto i niakoi ot mene

В ЧЕСТ НА ТОВА
ти никога няма дя ме измамиш защото
съм работил толкова други неща,гадни неща
и знам че
писането е една от най-лесните работи
за вършене:толкова много часове прахосваш,
с толкова много жени се
забъркваш
а най-хубавото е-
дори и не си помисляш че си
писател
просто изключваш и вампирясваш
и
ето за това е живота:

доколкото е възможно
да не се напрягяш
преди смъртта си(предпочитам
миговете спокойствие
пред случайните дарове щастие)

разбира се,това, което човек предпочита
не винаги
идва макар писането да е една от най-благодатните
професии
ти ще откриеш
че дори когато
имаш успех
болката и объркването и ужасът от
живота
не спират тогава
а продължават
разточително

да дават на твоя електрически Ай Би Ем все
повече и повече
да предъвква
да мъдри
докато ти се пазиш от данъчни власти,жени
пиене,наркотици,хазарт...самоубийсвени сутрини
и така нататък...
винаги с
тази
последна година от твоя живот,която се втурва
към тебе като
пушечен изтрел...

да,писането е най-добрият начин
да я караш

предпочитам да ме намерят
мъртъв върху тази пишеща машина
както
(ха!ха!ха!)
някой критици мислят
че вече
съм.

няма значение:
нуждая се единствено от
своите пишещи
пръсти

и нищожно
количество
болка.




МОЙТО ПРИЯТЕЛЧЕ

седя под тази
светлина
гледайки Буда.

Буда се
смее
на мен
на
всичко:

отидохме
толкова далече
и не стигнахме
никъде.

живяхме
толкова дълго
но
изобщо
едва ли.

Буда се
смее.

Буда е
статуетка от
порцелан
която стои
срещу мен
тази вечер.

стиховете
не идват.



i eto oste edno koeto ni pobarkav6e kato stydenti:

ВИНАГИ

важните
неща
са
очевидните
неща
които никой
никога
не
казва.
miro
 
Мнения: 6
Регистриран на: Сря Яну 04, 2006 4:56 am

Мнениеот mira » Сря Яну 04, 2006 10:08 pm

Миро, и аз благодаря за тези. Не ги бях чела... всъщност цялото време, в което четох поезията на Буковски е два дни по празниците. Попаднах на сайт, който изглежда потребителите допълват (на наглийски, оказа се, че има много малко от него онлайн на български):
> http://www.poemhunter.com/charles-bukowski/poems/poet-6832/page-1/
Denuone Latine loquebar? -- In vita priore ego imperator Romanus fui.
mira
 
Мнения: 133
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 11:37 pm

Мнениеот miro » Сря Яну 04, 2006 10:18 pm

mira написа:Миро, и аз благодаря за тези. Не ги бях чела... всъщност цялото време, в което четох поезията на Буковски е два дни по празниците. Попаднах на сайт, който изглежда потребителите допълват (на наглийски, оказа се, че има много малко от него онлайн на български):
> http://www.poemhunter.com/charles-bukowski/poems/poet-6832/page-1/

mersi mnogo mira mersi mnogo
miro
 
Мнения: 6
Регистриран на: Сря Яну 04, 2006 4:56 am

Мнениеот mira » Сря Сеп 20, 2006 11:19 pm

Сам с всеки
--Чарлз Буковски

плътта покрива костите
понякога слагат и ум
там а понякога
и душа,
а жените чупят
вази о стените
а мъжете пият толкова
много
и никой не открива
човека
но продължава
да търси
пълзейки във и от
леглата.
плът покрива
костите а плътта
търси
повече от
плът.

няма никакъв шанс:
всички сме в капана
на единична
съдба.

никой никога не открива
човека.

градските бунища се пълнят
сметищата се пълнят
лудниците се пълнят
гробищата се бълнят

нищо друго
не се запълва.
Denuone Latine loquebar? -- In vita priore ego imperator Romanus fui.
mira
 
Мнения: 133
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 11:37 pm

Мнениеот хелена » Пет Сеп 22, 2006 6:08 pm

[quote=" Попаднах на сайт, който изглежда потребителите допълват (на наглийски, оказа се, че има много малко от него онлайн на български):
> http://www.poemhunter.com/charles-bukowski/poems/poet-6832/page-1/[/quote]



Този сайт е чудесен, Мира. Освен и ние да си попълваме една страница на български? Долният текст много ми допадна, макар че след като го преведох звучи дървено:)) Оригинала е на сайта, #17

"Бъди добър"- Чарлз Буковски

от нас винаги се иска
да рзбираме
гледната точка на другия
без значение колко
остаряла
глупава или
противна

от човек очакват
да гледа
на тяхната тотална грешка
на тяхното пропиляване на живот
с добрина
особено
ако са възрастни

но старостта е сбора
от нашите действия
те са остарели
зле
защото са живели
извън фокус
отказали са да видят

не тяхна вина?

чия вина?
моя?


от мен се иска да крия
своята гледна точка
от тях
заради страх от техния
страх

старостта не е престъпление

но позорът
от съзнателно
пропилян живот

сред толкова много
съзнателно
пропилени животи

е.
хелена
 
Мнения: 26
Регистриран на: Пон Мар 27, 2006 6:23 pm

Мнениеот orange_juice » Пет Сеп 22, 2006 7:39 pm

orange_juice
 
Мнения: 516
Регистриран на: Чет Авг 26, 2004 7:46 pm

Мнениеот orange_juice » Пет Сеп 22, 2006 7:41 pm

http://www.youtube.com/watch?v=3uEO01NZMuM

тук е мнооого пиян:)))
orange_juice
 
Мнения: 516
Регистриран на: Чет Авг 26, 2004 7:46 pm

***

Мнениеот хелена » Съб Сеп 23, 2006 6:34 am

tristessa написа:http://www.youtube.com/watch?v=NHEMlcHSJ4w&mode=related&search=

не е ли страхотен?




Абсолютно:))) Испаноезичните му фенове са го казали най-добре:"el hijo de puta más grande de todos" :))
хелена
 
Мнения: 26
Регистриран на: Пон Мар 27, 2006 6:23 pm

Мнениеот HIM » Нед Сеп 24, 2006 12:48 pm

два текста, които си позволих леко да поразчупя през моя поглед:

Тогава тя му каза
онези неща
които
всички вече
така или иначе
знаеха
а той
се качи в колата си
запали я
и отиде за риба
и хвана онази настинка
която
успя да го довърши
тогава тя
даде интервю
в един местен вестник
за това
колко велик поет
бил той




Хенри,
нещата като че ли
наистина нямат
значение:
останалото е просто
нищожно количество
болка и
пулсиращи
пишещи
пръсти.
HIM
 
Мнения: 38
Регистриран на: Сря Май 10, 2006 3:09 pm

Мнениеот хелена » Пон Сеп 25, 2006 4:29 pm

HIM написа:два текста, които си позволих леко да поразчупя през моя поглед:



Чудесни са! Ето един и от мен, пречупен, надявам се, само в рамките на неизбежното:)

Усмивка, която се помни
-Чарлз Буковски-


Имахме златни рибки и те обикаляха в кръгове из купата,
поставена върху масата в близост до тежките завеси,
покриващи панорамния прозорец,
и моята майка
винаги усмихната,
искаща всички ние да бъдем щастливи,
ми каза "бъди щастлив, Хенри!"
и беше права: по-добре да бъдеш щастлив,
ако можеш

но баща ми продължи да бие нея и мен по няколко пъти на седмица,
докато беснeeше в 6.2 футовото* си тяло,
защото не можеше да разбере какво го разяжда отвътре

моята майка, бедната рибка,
искайки да бъде щастлива, пребивана два или три пъти седмично,
казвайки ми да бъда щастлив:
"Хенри, усмихни се!
защо никога не се усмихваш?"

и тогава тя се усмихваше, за да ми покаже как,
и това беше най-тъжната усмивка,
която някога видях

един ден златните рибки умряха, всичките пет,
изплуваха на повърхността, обърнати странично,
с все още отворени очи,
и когато баща ми се прибра, ги хвърли на котката,
там, върху кухненския под,
и ние гледахме,
докато майка ми се усмихваше

*6.2 фута = 187.96 сантиметра
хелена
 
Мнения: 26
Регистриран на: Пон Мар 27, 2006 6:23 pm

Мнениеот vionbg » Чет Окт 12, 2006 8:26 am

Голям фен клуб събра тоя Буковски:)
vionbg
Модератор
 
Мнения: 880
Регистриран на: Вто Авг 17, 2004 9:47 am

Мнениеот хелена » Чет Окт 12, 2006 3:30 pm

vionbg написа:Голям фен клуб събра тоя Буковски:)


Много сме- луди сме!:)))) :lol:
"Откъде си,
премръзнала птицо,
та ме гледаш с очите на мама. "
хелена
 
Мнения: 26
Регистриран на: Пон Мар 27, 2006 6:23 pm

Мнениеот so_what » Чет Фев 01, 2007 11:08 am

Извън прегръдките на една любов
и в прегръдките на една друга


бях спасен от умиране на кръста
от една дама която пуши трева
пише песни и разкази
и е по-мила от предишната,
много много по-мила
и сексът е пак толкова добър може би по-добър.

приятно е да да бъдеш разпнат на кръста и оставен там,
много по-приятно е да забравиш една любов която не е
успяла
както всяка любов
накрая
не успява…

много по-приятно е да правиш любов
покрай брега в Дел Мар
в стая 42 и после
седейки в леглото
да пиеш добро вино, да говориш да докосваш
да пушиш

да слушаш вълните…

умирал съм твърде много пъти
мислейки и чакайки, чакайки
в една стая
загледан в един напукан таван
в очакване на телефона, писмо, почукване, звук
подивявайки отвътре
докато тя танцуваше с непознати в нощни клубове…
има три вида хора -част от проблема,част от пейзажа и част от решението.
so_what
 
Мнения: 368
Регистриран на: Пон Ное 07, 2005 12:33 pm

Мнениеот HIM » Съб Фев 10, 2007 10:48 am

O да

Има и по-лоши неща
от това да си сам
но често отнема
десетки години
за да го проумееш
и най-често
когато го направиш
твърде късно е
а няма нищо по-лошо
от това
да е твърде късно

http://www.poemhunter.com/poem/oh-yes/
HIM
 
Мнения: 38
Регистриран на: Сря Май 10, 2006 3:09 pm

Следваща

Назад към Поезия

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

cron